Zoom Image

   Здравейте приятели.
С някои от Вас се виждам ежедневно, с други общуваме по рядко, а с трети сме приятели само тук във виртуалното пространство.
Ето Ви тема за размисъл.
Следващото е може би прекалено дълго и е отегчително за Вас, но се надявам все някой да си направи труда да стигне до края.
Мислите ми са породени от случващите се около нас събития и нашето отношение към тях.
Ние сме мекушави, добронамерени, до някъде примирени и толерантни. Добруджанците се славим като гостоприемни и дружелюбни хора.Това са все бонуси за нахлуващите орди. Те не искат да живеем съвместно, те искат нов стандарт, те искат добрите ни природни дадености /недооценявани от нас/.
Аз не съм расист, смятам, че съм възпитан като много други в дух на толерантност към околните, дори много повече от останалите хора. Имам и винаги съм имал приятели цигани, турци и никога техния етнос или религия, тяхната самобитност като култура не ми е била проблем и съм ги приемал като равни. Смятам, че много от моите познати и приятели имат същото отношение към тези етностни групи.
Сега обаче, се оказва че живеем на прага на такива драстични промени, без да си даваме сметка за истинските размери на предстоящото.
Аз питам Вие готови ли сте да се лишите от начина си на живот? Не твърдя, че живеем прекрасно. Кризата на прехода скоро няма да отмине. В райони като нашия се живее трудно. Всеки ден виждам опитите на бедните хора да оцелеят. Но говорим за икономическо оцеляване. Днес трябва да решим съгласни ли сме да променим доброволно живота си, заради нечии чужди интереси, до толкова, че да заживеем в жилищата си като в затвори, от страх за живота и здравето ни нашето и на нашите близки?
До преди година-две знаехме, че това се случва на много места по света, вече и в България. Трябва да сме твърде късогледи за да си мислим, че в бедния ни отдалечен и изостанал район няма да бъде обект на заселване на мигранти.
Ето тук искам да заявя моята позиция. Аз не искам да живея съвместно с мигранти. Без значение техния произход, религия, степен на радикализация.
Аз не съм напуснал страна си като други българи/ макар и да уважавам техния избор/ и съм взел решението да остана в Родината си.
Силистра е далеч от световната политика и не искам корумпирани и безлични български и европолитици да решават отдалече и от високо съдбата ми моята и на моите близки – на всички нас.
Всичко това ме кара да заявя моята позиция, така както никога до сега не съм без лично виждане за нещата.
Допускам, че управляващите тук или в София, подлъгани заради шепа евро”субсидии” отново ще бъдат „осенени” от идеи да приемем, да се заселят в нашите и в други подобни в България райони хиляди мигранти. И защо?
Кому е нужно това?
Защо аз трябва, за вие трябва да приемете тези хора? Тези хора питаха ли ни? Тези хора поканени ли са ? Тези хора са натрапници! Те идват в домовете ни неканени и искат не само да бъдат приети и нахранени. Истината е че те искат домовете ни, те искат доходите ни, искат да ни наложат техните правила. А ние сме толерантни?
Нека обърна вниманието Ви и на факта, че на Меркел и другите евробоклуци в управлението им трябваха месеци, а може би и години за да прозрат факта, че това не са бежанци!
Някои от Вас, с които общувам ежедневно знаят, че истината за тези безкрайни тълпи, съм я заявявал в самия зародиш на този процес. Не съм единствен. Упреквам се, че още тогава не предприехме нужните мерки за да не позволим на тези продажни политици да ни натресат в дворовете тези хора със съмнителна самоличност.
Може би някои от Вас смятат, че съм краен? Какво бихте казали за здравния статус на тези прииждащи хора? Те носят със себе си зарази, болести, които от десетилетия не съществуват тук! Вярвате ли, че здравната система в сегашния си вид може да ни защити и да ни осигури защита?
Всъщност вярвате ли, че при възникнал конфликт ще бъдете защитени от някого? Готови ли сте да се защитите сами? Сигурни ли сте за себе си? Готови ли сте да бъдете пресрещнати вечер от неизвестна група лица, родили се , израснали и живели във война, неуважаващи вашите ценности и вашия живот?
Ще продължавате ли да живеете в безхаберие и нехайство за утре? Ще имате ли всъщност утре?
Смята , че е настъпил момента за да кажем достатъчно ясно и силно СТИГА И КРАЙ.
Плашат ни , че не може да нарушаваме евроспоразуменията. Хора, ние никога не сме били част от ЕС!
Нищо не съм получил и нещо не искам от тях! Не искам помощи. Те са твърде скъпи за нас! Обезличиха ни, наведоха ни, научиха ни да се примиряваме и подчиняваме!
Ето защо се нуждаем с Вас от взаимната си подкрепа за да защитим утрешния си ден, да не се срамуваме от това, което оставяме на децата си!
Поста ми беше дълъг, но все пак тая надежда че не само на мен ми пука и все някой го е дочел, в този иначе тъй прекрасен октомврийски ден, като че ли откраднат от лятото!